Всички софиянци трябва да погледнат тази статия, публикувана във вестник "Труд" на 25 юни 2011г. Автор - Димитър Шумналиев. Статията е съкратена дотолкова, доколкото съм преценила.
"... Джеймс Пардю, американски посланик в София, ни учеше да си пазим градинките. И взе 64 декара от Южния парк, за да си построи посолство. Даде му ги Министерският съвет. Общината даде десетки разрешителни на НИКМИ, за да бучи кооперациите си в същия парк...
Витоша умира като българския домат. Задушават я десетки къщи и комплекси от затворен тип. С бариери. И понеже бариерите са малко, талантлив архитект позволи срещу Арена Младост да се вдигне бариерата на Хюндай. Тлъста стена срещу планинския повей.
Соцът ни наблъска Младост, Люлин, Обеля. Надеждата, че модерни технологии и дизайнерски решения ще променят вида им, умря като столичния тротоар. Тези комплекси, наричани панелните спални на града, са световно постижение на архитектурната еклектика.
Не се иска пари, а малко акъл се иска, за да се премахнат от конструкцията на града язви като гара Пионер например. Още по-малко акъл се иска, за да не разрешиш в този китен отрязък от Борисовата градина... седем строителни склада.
Не трябва да обичаш града си, за да затвориш с две бариери "Московска". За по-сигурно - и една в градинката зад двореца. Ако някой в Париж затвори централна улица заради някакво си дипломатическо учреждение, оная с голите гърди ще поведе поредната революция. Сякаш ако освободим "Московска" и "Жолио Кюри", Англия и Германия ще ни обявят война. В един задръстен център, който няма накъде да се разширява, всяка пролука облекчава трафика. Но кой е столичният диригент на трафика? Защо хиляди от "Младост" пътуват към "Люлин" и обратното?
Бразилия строи новия си стадион за световното през 2014 на голо поле. Зала Алианц арена изникна на голо поле. Ние построихме новата спортна зала на Четвърти километър. Тя има пространство за две хиляди автомобила. Хубаво. Но няма подход. Хилядите ще стигат и ще се изтеглят по и без това натоварените "Цариградско шосе" и "Шипченски проход".
Няма кметска идея, която да приобщи софиянци в битката за красива столица. Един град се разхубавява с участието на жителите му. Инспекторатът на кметството така и не успява да тушира типичното българско мислене за тротоара. Хиляди магазини бучат колове, столове, кашпи, чадъри, в последно време и пълни пластмасови бутилки. Созополска мода! Софийският тротоар умира като Витоша. Някога софиянецът ходеше с поглед напред, днес ходи с поглед в обувките, за да не си счупи краката. Роб е този, който гледа надолу.
Само недолюбващ природата, животните и града може да позволи пред столичния зоопарк да се проснат строителни складове. "
